Вярваш ли в ЧУДЕСА?

Да си призная честно, Коледното настроение ме обзе – мирише ми на мандарини, топличко ми е, извадих си мекичкото “гушливо” одеялце и все по-често си мисля за предстоящите празници и ключовото – за подаръцитеее.
Но това съвсем не винаги е било така в моя живот..
Доколко вярваме в чудесата, в Дядо Коледа и изненадващо появяващите се подаръци в много случаи зависи от най-ранните ни спомени, свързани с чудесата.

Вариант № 1: “Моите родители сами ми даваха подаръците за празниците и ми казаха, че Дядо Коледа не съществува още когато бях малко момиченце. Дори не се преструваха за известно време, че него все пак го има. “
В последно време все по-често чувам от дамите, с които провеждаме лични консултации, че когато са били малки техните родители не са им говорили за Дядо Коледа, за изненадващо пристигащи подаръци и чудеса, а напротив – подавали са им те лично подаръците, както по време на другите празници.

Когато целия ни свят е изграден на “желязна” логика. Когато постоянно търсим доказателства за това или онова. Когато не можем да настроим ума си, че е възможно да ни се случват чудеса просто ето така, ние не виждаме тези чудеса, дори да са много близо до нас, дори и вече да са част от живота ни.

Когато от малки сме поели ролята на възрастни, които имат много задачи и са поели какво ли не на плещите си, които са угрижени, при които нещата се случват трудно и с борба…За нас става трудно да се свържем отново с детете в себе си – игриво, усмихнато, вярващо, че заслужава да получи просто ей така, защото го има.

Вариант № 2: Казаха ми, че има Дядо Коледа, но той все ми носеше не това, което си пожелавах, а това, за което си мислеше, че ми е най-нужно.
Моят вариант беше вторият. Все пак ми казаха, че има Дядо Коледа и ме оставиха да вярвам в него за известно време, но той често ми носеше малки подаръци или това, от което имах нужда.

Когато бях мъничка моите родители се разделиха, при което заживях само с майка ми. Имахме трудни периоди, в които парите не ни достига и аз още от дете усещах това и това ме притесняваше. Нищо, че по онова време бях малка и почти нищо не разбирах за парите, вътрешно усещах, че нещо значимо се случва и се страхувах. Първите години след развода на родителите ми с майка ми живеехме с най- необходимото, набързо научих, че “нямам право” да искам това или онова, просто защото те няма как да ми го дадат веднага, ето защо се свих..

Бях “послушно и кротко” дете, което отивайки в магазина, купуваше това, което му бяха поръчали и се притесняваше да помоли за някоя “глезотия”, както се приемаха всички неща, които не могат да бъдат използвани пряко за физически ми нужди.
Важното в онова време бяха дрехи, обувки, лекарства, храна, учебници, лятна почивка /когато имаме възможност за това/, по някоя играчка отвреме- навреме.

Ясно си спомням една коледа, която празнувахме съвместно със семейството на моите братовчеди. Когато Дядо Коледа дойде тогава, аз и те получихме подаръци до входната врата. Помня колко силно биеше сърцето ми, когато чух звънеца и изтичах да видя празничните пакети. Като по-голяма от другите, аз внесох в дневната, където с вълнение братовчедите ми очакваха изненадите. Бях хванала най-големия пакет и си мислех “Леле, колко е тежък! Това съм сигурна, че ще бъде супер подарък! О, благодаря! О, благодаря!” Точно тогава вуйна ми се приближи към мен и ми каза, че този подарък сигурно е за някое от братовчедчетата ми, а моето подаръче е ето това – и ми го подаде.

Гледах малкото пакетче, а на дъното малкото на вид подаръче – флашка за прехвърляне на информация..
Идваше ми да заплача. Да, аз имах “нужда” от флашка, това беше първата ми. Но..
Аз имах НУЖДА от нещо за душата ми – игра, нещо, което наистина обичам и ме вълнува в момента, а не това, което трябва.

Вариант № 3: Като дете вярвах в Дядо Коледа, той ми носеше уникални подаръци и нищо, че ми казаха по някое време, че да, той съществува някъде там по света, но съвсем не разнася подаръци на всяко едно дете, аз все пак още си вярвам в него и в ЧУДЕСАТА.
Въпреки сценария, който видях в моето семейство, аз избрах за себе си да вярвам в ЧУДЕСАТА И ВЪЛШЕБСТВАТА. 🙂 Това е моят избор и част от моя живот сега.

Зимата е най-вълшебния ми период. Уникално преживяване е да наблюдавам падащите снежинки, да правя ангелчета в снега, да се замерваме със снежни топки с моят приятел, да си хапвам портокали, мандарини, да си слагам канела по перваза на прозорците и в храната, да си приготвям печена тиква с мед и да съм сгушена в моето “гушливо” одеало, докато слушам коледни песнички. Виждам вълшебството във всеки ден и ежедневно благодаря за това, което имам в момента и на това, което вече идва към мен. Аз избрах да използвам думите “вълшебно” и “чудесно/ чудо/ чудеса” в ежедневието си и те наистина са магически.

Чудесно е, че съм жива!
Вълшебно ухае чаят от жасмин, който си направих!
Вълшебно е, когато се гушнем с любимия за мен човек и гледаме филм заедно или просто си говорим!
Чуден е ритъма на моето сърце! Моята уникална комбинация от потупквания.
Благодарна съм, че съм тук и сега! Благодарна съм, че ме има!

Благодарна съм, че и теб те има и четеш тези мои редове!
Започнах да организирам пространството около мен като вълшебно – взех си вълшебна пръчица, която когато я размахам ми помага в чудесата, поставих картини и надписи, които да ме свързват с вълшебството на моя живот, започнах да си правя все по-често подаръци сама на себе си /опаковаме ги като истински подарък за скъп за нас човек/ и ги поставях на места около себе си, а после започвах да ги отварям един от един, дори включих в играта любимите за мен хора, като редовно се изненадваме взаимно с нещо приятно.

Изненадвам се и с нови маршрути, нови улици, нови хора, нови места, на които преди не съм била. Търся онова душевно “ахване”, вярвам, че ти е познато и на теб. Търся онова трепване, затопляне и надскачане. С всяка изминала година мисленето ми се променя, подаръците, които получавам от Вселената също стават все по-големи и по-хубави!

Всичко това постигнах аз. С малка помощ от вълшебството вътре в мен, разбира се. 😉
Всичко това, можеш да постигнеш и ти в живота си! В теб също има вълшебство!

С любов,
Михаела