Израснах във времена, в които всички приказки завършваха по един и същи начин –
“И заживяли дълго и щастливо..” Да, обаче, колко дълго са живяли щастливо заедно така и не се споменава в нито една от приказките. А аз от малка бях любопитно дете и много силно исках да разбера как продължава хубавата приказка, уви, много по-късно като жена открих за себе си продължението на тези приказки.
В ежедневната ми практика като консултант по личностно развитие животът ме среща с прекрасни дами, които се чувстват дълбоко нещастни в любовния си живот и усещам, че е ценно да ти споделя открито за връзките и по-важното – да поговорим за илюзиите, които имаме по отношение на връзките.
Тези илюзии са се формирали през годините от примера на родителите ни, от споделения опит на приятелите и приятелките ни, от рекламите, от книгите, от менторите дори и т.н. Списъкът за снабдяване с “илюзия” е безкраен и може да се каже, че всеки в някакъв момент е имал поне една илюзия за любовта, а други гордо си ги носят в чувалче.
Хайде да уточним – Как разбираме, че живеем в илюзия?
– Не съм щастлива/а с нея/ него, но не искам да се развеждаме/ разделяме.
-Изведнъж нещо се случи и ние се разделихме.
/запомнете думата “изведнъж”, ще я срещнете и на други места в текста/
-Постоянно се караме и обиждаме.
-Често се сърдим един на друг. Не можем да общуваме нормално вече.
-Е, вече няма страст в отношенията ни и от няколко години спим отделно, но поне сме приятели и се подкрепяме.
-То друг ни е виновен на нас, иначе ние сме си добре. – Например, майка му ни пречи на щастието. Сестра му все ме тормози и все го моли за помощ. Проблемът е, че живеем в България. Ако живеехме в чужбина, щяхме да сме по-добре.
Това бяха част от най-разпространените илюзии, които имаме по отношение на любовта, а сега нека ти разкажа и за другата страна на нещата…
Представи си, че връзката е като къща, която строите от нулата заедно с твоя партньор.
Това, което ви е нужно като за начало е простор/ свободна шир, в който да се развихрите. Започвате да фантазирате, да си мечтаете как ще изглежда, как ще се чувствате в нея заедно и съответно да си говорите за тези фантазии- за да не се окаже накрая, че в единия края на къщата единия партньор строи един тип къща, а другия край другият строи вълшебен замък.
След фантазиите и чертежите, идва ред да отделите нужното време да поставите стабилна основа. После започва изграждането – тухла по тухла с редуване, за да не се изморите. Докато строите все пак поставяте и врата и прозорци, за да има вход/ изход и светлина/ топлина, идващи и отвън. Накрая поставяте покрива и изграждате комина. И ето, звучи просто, но когато се гради само от двама души изисква много активни усилия. Това най-общо казано е план за изграждане на връзка.
Как се случва обикновено обаче?
Срещаме се с партньора и започваме да строим връзка.
Вариант 1: Абе тя сама ще си се получи. Какво да и градя на нея?! До сега все сами са ми се построявали връзките.
Вариант 2: Аа, той мъжът ми сам ще я построи. Той ще ми звъни само, ще ми пише първи, ще ме търси първи, организира, изненадва, а аз ще си приседна отстрани на строежа и ще му се усмихвам отвреме – навреме. А ако той се измори/ отегчи да строи сам, просто ще изчаквам да видя какво ще направи и ако просто изчезне – Все тая, и без това не беше подходящ за мен.
Вариант 3: Оо, толкова е готин и забавен, и изобщо той е всичко, което толкова дълго съм чакала. Аз ще построя тази връзка. Ще я направя връзка от ново поколение – да издържа на всичко дъжд, градушка, земетресение. Ето, минала съм сума ти обучения и съм изчела куп книги за строене на връзки. Ще се справя! И започвам – Хайде да отидем на това кафене? Купих билети за театър, ще дойдеш ли с мен? Ти приседни отстрани на строежа, а аз докато се усетиш такова гнезденце ще съм ни спретнала, че ще се влюбиш в мен. Мм, ама къде отиваш? Не си отивай, моля те..Но аз толкова много направих за теб!
Вариант 4: Връзката се строи от двама, доброволно и активно участващи в строежа лица. Всичко се случва по взаимно желание и съгласие. Връзката изисква време и умения така, както построяването на една истинска къща изисква умения /иначе ще ви се срути на главите/.
Първо търсим подходящо пространство, за да поставим къщата.
Вариант 1: Да бе, пространство – ето, бе, има пространство. То вярно, че още мисля за бившия си и пази неговите подаръци вкъщи, ама това нищо не значи. Е, така е, отвреме- навреме се чуваме с бившия, но имам място за нова връзка.
Вариант 2: Е, по време на срещата ни постоянно ти говоря за бившата ми и уж знам всичко за нея, но тя вече не е важен за мен. А дали случайно не можеш да ме гушнеш и утешиш докато реша дали да съм с теб или с бившата?
Вариант 3: Май не искам сериозен строеж/ сериозна връзка. Усещам, че сега нямам достатъчно време/ енергия за това. Не искаш ли да си спретнем някой бърз строеж, абе нещо като колибка или тухла върху тухла? Ти си избери – може от просто излизаме, до приятели за секс, виждаме се отвреме – навреме, може и микс?
Вариант 4: Оставила съм всичко минало и вече ненужно от миналото. Направо извиках багер и съборих старото, то не ми е нужно, не чувствам привързаност, нито сантиментална носталгия по него. Изхвърлих и подарих всички подаръци от моите бивши партньори, прочистих чисто физически пространството за строежа на нова връзка. Прочистих и сърцето, ума и тялото си за нова връзка. Отделих необходимото място в живота си, отделих достатъчно енергия и време, за да може, когато те срещна и преценим, че искаме да строим да започнем възможно по-скоро.
Нашите фантазии за “къщата”/ връзката или иначе казано чертежите
Вариант 1: Искам перфектна “връзка” такава, каквато съм я виждала по филмите. Ще стане лесно, ще имам пространство за мен, ще имам достатъчно стаи за мен, а той където иска да стои, само като ми е нужен ще го викам и той ще идва. Строежът ще стане лесно и неусетно. Не е нужно да има много материали, не е нужно и аз да участвам, мога да си почивам,докато той я прави. Ах, толкова хубаво и лесно изглежда на филма и при приятелката ми също, странно защо до сега на мен не ми се получава така..
Вариант 2: Всички връзки са “трудни”. Абе, то да градиш връзка е трудно и гадно, изисква много време и енергия, не можеш да го съчетаваш и с други неща, трябва да си все там, да му се посветиш. И накрая я стане “връзка”, я се получи друго нещо. При повечето връзки накрая любовта и страстта изчезват, но поне остава уважението. Е, при някои връзки и уважението не остава, ама хайде дано поне аз с тази връзка не съм изтеглила късата клечка.
Вариант 3: Аз си мисля – Ох, видях му плановете за връзката ни, но по-добре да не го разочаровам от сега като му кажа, че моите планове са различни. Постепенно ще променям него и връзката ни, така че той да не се усети и готово.
Той си мисли – Ох, толкова е прекрасна и плановете, които ми споделя за връзката ни са толкова хубави. Моля те, Боже, дано си остане такава, каквато е и след като започнем строежа.
Бам! Ето така класически започва боят с тухли след началото на строежа..
Вариант 4: Наясно съм с основните неща, които са важни за мен във връзката, внимателно слушам какво споделя партньора ми за важното за него във връзката. Това, което е важно за всеки от нас обсъждаме внимателно и намираме начин да го включим или поне да намерим средно решение и за двама ни, но също така оставаме гъвкави да добавим нови детайли по предложение на партньора или по усещане докато строим.
Поставяме основите.
Вариант 1: Не знам как се прави. Няма какво да му търся информация/ обучения/ съвет от някой специалист. Дай направо да го прескачаме това и направо да се събличаме във въображаемата спалня.
Вариант 2: Абе тука нещо се клати и е нестабилно и май не се прави така, ама дай да си затворим и двамата очите и да продължим строежа, то може и да се оправи от само себе си като продължим да строим.
Вариант 3: Всеки тайно от другия строи основа. Това е така, защото ако сега разкрия себе си, ще изплаша другия и той ще избяга от строежа. По-сигурно е всеки сам да си забърква по нещо, някъде като се засечем на строежа си се усмихваме и играем роли на “Усмихнатата”, “Перфектната”, “Силния и можещия”, “Преуспялия” и т.н., а като се разделим след срещата всеки си бърка сместа и маже нещо за основа набързо и с чувство за неудобство.
Вариант 4: С партньора заедно поставяме основата на своите взаимоотношения.
С всяка наша среща все повече сме любопитни един за друг и все по-открито се разкриваме пред партньора. Ако имаме въпроси, тактично и открито ги споделяме. Строим основата с доверие, уважение, любов, искрен интерес, откритост, със смях, но и в моменти на трудност, които посрещаме заедно, именно, за да може тази основа да е стабилна.
Вместо маски, носим собствената си същност и партньорът има възможност да ни опознае изцяло. По време на поставяне на основата се поставят и границите – “Това ми харесва/ Това не ми харесва” и човекът до нас има това усещане за стабилност във връзката, защото познава нашите ценности, защото знае какви са предпочитанията, нуждите и желанията ни, а не гадае къде искаме “това” и “онова” или кое ни е приятно или не.
Строим стените тухла по тухла.
Вариант 1: Ще те изчакам първо ти да сложиш първи тухлата си и тогава аз ще сложа моята. /желание за тестване/ Хайде да те видим дали наистина искаш тази връзка.
Вариант 2: Замерваме се с тухлите – “Ти си простак/ идиот… Толкова си прост, толкова елементарно нещо не можеш да направиш…”
Вариант 3: Замерваме други хора с тухлите – “Майка ти е котролираща кучка, а ти си мамино синче. Забелязал ли си как ме гледа?! Направо ме мрази и в червата! Сестра ти те манипулира и ти затова се държиш така…Виновен е шефът ти, изморява те, тормози те и ти затова се прибираш изморен и изнервен и ми крещиш. Виновно е детето, преди да се появи, не се отнасяше към мен така..”
Вариант 4: Строим връзката като се редуваме в поставянето на “тухлите”. Понякога аз съм първа, понякога ти. Не се измерваме кой първи ще постави, но също така периодично проверявам дали участваш в строежа и ако забележа, че не се включваш, ще се приближа и ще поговоря с теб /все пак ти си мой партньор в строежа и това е доброволен строж, който правим с взаимно желание/, а ако по някаква причина ти искаш да прекратим строежа, си свободен да си тръгнеш.
Любовта все пак е свободен избор да останеш с мен и с това, което изграждаме взаимно. Не използвам тухлите, за да ги хвърлям по теб или по някой друг. Аз знам че всяка “тухла” или иначе казано “всяка крачка напред” правя с ясното съзнание,че аз избирам това и аз искам това.При това аз вървя напред с теб, така че периодично ще ме видиш да забавям крачка, ако и ти забавиш, ще ме видиш да поглеждам към теб и да ти се усмихвам, ще видиш ръката ми, хванала топло твоята, защото ние сме заедно, защото ние сме партньори. Няма никакво значение за мен кой е сложил малко повече тухли и кой малко по-малко, щом усещам присъствието ти до мен, щом виждам как домът ни се развива и строи. Докато строим ще се смеем, ще плачем, ще си говорим и споделяме, ще поглеждаме фантазиите си от началото и все пак ще внасяме и гъвкави промени в първоначалния замисъл, ще поглеждаме честно и ще виждаме реално какво се случва в строежа ни.
Оглеждане на строежа.
Вариант 1: “Нищо не виждам да му има. Всичко си е супер! Чул си, че тече от някъде? Абе, я се успокой, нищо не тече..”
Вариант 2: “Ти си виновен, че има дупка тук! Помниш ли, когато се усмихна на Ани! Ами като закъсня от работа миналия вторник. Ами преди четири години на 8 март забрави да ми купиш букет. А преди 21 години на 24 август, когато…” Тогава партньорът ни гледа и се опитва да навакса с информацията, за която отдавна е забравил или не е обърнал внимание, но именно тези детайли са правели по една пукнатина дълго и упорито във връзката.
Вариант 3: Абе нищо, че е много счупено, дай да го залепим бе…Ще го залепим със златен кант, четох някъде, че японците така реставрират счупеното. Няма нужда да говорим много защо се е счупило и да търсим нещо по – дълбоко. Лепим, забравяме за сега и стискаме палци пак да не се счупи.
Вариант 4: Аз усещам енергията на връзката ни. Тази енергия протича от мен към теб и в обратен ред също. Аз съм наблюдателна за сигналите на връзката ни и осъзнавам, че пукнатините не се случват изведнъж, а процесът обикновено е продължителен и има сигнали за него още отрано, ето защо ако усетя, че започва да се оформя пукнатина, аз ще те повикам, ще я огледаме заедно, ще си поговорим и ще вземем заедно мерки за нея, така че тя да не става по-дълбока и също така заедно ще я оздравим с любов и нежност, така че връзката ни да бъде стабилна и здрава.
Поставяне на покрива
Вариант 1: Не можеш ли ти да го сложиш сам? Аз се изморих да строя, ще си поседна за малко. То да се изгражда връзка било по-трудно, отколкото си го представях.
Вариант 2: Не искаш ли да построим и втори етаж за децата, преди да сложим покрив? Какви деца ли? Не ги е имало в предварителното обсъждане на чертежите ли? Ами аз си мислех, че тъй като аз искам деца и сигурно и ти ще поискаш докато строим връзката си да имаш деца..Е, да де, ти каза, че не искаш деца и втори етаж, но реших, че ще размислиш, така де, то мина време..
Вариант 3: Абе, вече не се чувствам като в началото, когато започнахме да строим тази връзка, обаче вече толкова построихме, остана само да я дозавършим. Пък и свикнах с теб, все пак вече няколко години я строим тази връзка. А и толкова вложих, то бяха тухли, цимент, материали, времето си, енергията си..Абе дай да я довършим, май ще остана с теб, не ми се занимава да строя отново от нулата. Е, да, не съм щастлива и май не си човекът, с когото искам да живея в къщата, но какво толкова, я се огледай, то и други живеят във връзките си като съквартиранти. Ти ще си в едната стая, аз в другата, по-рядко ще се засичаме и готово.
Вариант 4: Във всеки един момент от построяването на нашата връзка аз оценявам всичко, което и двамата влагаме в нея и ежедневно си припомням дълбоките причини, подтикнали ме да я построя именно с теб. Поставяме покрива заедно като отново се съобразяваме с общото ни темпо. Обичам те! Под този покрив ще бъдем уютно сгушени в своята топла и подхранваща любов.
Осъзнавам, че къщата ни има изход и вход и във всеки един момент имам свободата да изляза и вляза отново.
Аз избирам как да постъпя и аз избирам теб.
Имаме и
прозорци, възможност за контакт с външния
свят, но във всеки един момент усещам
твоето присъствие в живота си и подкрепа,
както и ти моите. Създаваме уют заедно
и заедно се грижим за това да поддържаме
вътрешен уют в сърцето на другия. В
къщата ни свети, защото поддържаме огъня
на любовта си като го подклаждаме с
топлота, с изненади, със страст. Спим
под един покрив, под една завивка, под
една обща енергия – тази на ЛЮБОВТА.
С любов,
Михаела
