Продължете към съдържанието

Има ли възраст мъдростта?


Как мислиш ти? Има ли възраст мъдростта?
Има ли пол, раса, ръст, определен цвят на очите или косата?
Има ли пари или живее скромно, а може би е бедна?
Има ли дипломи и награди или може би е неграмотна?
В живота си до тук имах възможността да се срещна с много мъдри хора и някак с времето се научих да разпознавам мъдростта във всички нейни форми.


От бебетата аз се уча на мъдрост:
Те наблюдават всичко с ококорени очи.
Поемат жадно глъдки въздух.
Размахват ръце във въздуха и се смеят.
А когато те погледнат и се сгушат в теб, сякаш целият свят спира да се върти.
Те не споделят мъдростта си с думи, но не и нужно.
Мъдростта е послания отвъд думите.
Мъдростта е тишина.
Мирис.
Усмивка.
Гукане.
Тя е присъствие тук и сега.


От децата аз се уча на мъдрост:
Те обичат безусловно – такова, каквото е.
Казват истината.
Умеят да играят и да се забавляват.
Учат през любопитството.
Правят това, което искат.
Показват емоциите си.
Опитват се да разберат света и често го разбират по-добре от много други.


Мъдростта е автентична – любопитна, игрива, емоционална, открита, говореща за тук и сега – истинска. Тя нищо не спестява, раздава се до предела си.


От зрелостта аз се уча на мъдрост:

Тук мъдростта е преживяла, препатила и изстрадала много и съответно е извървяла дълъг път.
Тя знае най-добре.
Тя заповядва, моли, проклина, обещава.
Тя се люшка като балон, носен от вятъра или е стабилна като здраво вкопало корени в земята дърво.
Мъдростта е преживяване отлежало в бутилка.


Мъдростта в старостта:
Тя е преход, трамплин към друг живот, към друго време.
Тя е едновременно и сладка, и горчива.
Мъдростта като песачинките в пясъчен часовник.
Мъдростта е многоточие, след което всеки довършва изречението, по начина, по който го усеща.
Мъдростта е изобилна и всеки може да си вземе от нея толкова, колкото прецени.
Мъдростта е в липсата на движение и в потока от движения.
Мъдростта се вижда в очите, но и в усмивката, в топлотата на прегръдката и в сърцето, което като радиостанция излъчва вълни към всички наоколо.
Мъдростта няма възраст, тя не зависи от пари и образование.
Всеки човек носи голяма мъдрост в себе си без дори да подозира.

Мъдростта не се обижда, тя ходи боса и усеща земята под стъпалата си, тя се усмихва по детски и в издълбаните бразди по лицето и можеш да прочетеш всички минали спомени, които са я изградили, тя прегръща сърдечно, говори от сърцето и когато не си готов да я послушаш ще ти се изплези насреща и ще те погледне игриво с очи.
Мъдростта е миг на докосване на една душа до друга!
Благодаря ти, че сподели този миг с мен.

16 коментара за “Има ли възраст мъдростта?”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

YouTube
YouTube
Instagram