Има ли възраст мъдростта?

Как мислиш ти? Има ли възраст мъдростта?
Има ли пол, раса, ръст, определен цвят на очите или косата?
Има ли пари или живее скромно, а може би е бедна?
Има ли дипломи и награди или може би е неграмотна?
В живота си до тук имах възможността да се срещна с много мъдри хора и някак с времето се научих да разпознавам мъдростта във всички нейни форми.

От бебетата аз се уча на мъдрост:
Те наблюдават всичко с ококорени очи.
Поемат жадно глъдки въздух.
Размахват ръце във въздуха и се смеят.
А когато те погледнат и се сгушат в теб, сякаш целият свят спира да се върти.
Те не споделят мъдростта си с думи, но не и нужно.
Мъдростта е послания отвъд думите.
Мъдростта е тишина.
Мирис.
Усмивка.
Гукане.
Тя е присъствие тук и сега.

От децата аз се уча на мъдрост:
Те обичат безусловно – такова, каквото е.
Казват истината.
Умеят да играят и да се забавляват.
Учат през любопитството.
Правят това, което искат.
Показват емоциите си.
Опитват се да разберат света и често го разбират по-добре от много други.

Мъдростта е автентична – любопитна, игрива, емоционална, открита, говореща за тук и сега – истинска. Тя нищо не спестява, раздава се до предела си.

От зрелостта аз се уча на мъдрост:
Тук мъдростта е преживяла, препатила и изстрадала много и съответно е извървяла дълъг път.
Тя знае най-добре.
Тя заповядва, моли, проклина, обещава.
Тя се люшка като балон, носен от вятъра или е стабилна като здраво вкопало корени в земята дърво.
Мъдростта е преживяване отлежало в бутилка.

Мъдростта в старостта:
Тя е преход, трамплин към друг живот, към друго време.
Тя е едновременно и сладка, и горчива.
Мъдростта като песачинките в пясъчен часовник.
Мъдростта е многоточие, след което всеки довършва изречението, по начина, по който го усеща.
Мъдростта е изобилна и всеки може да си вземе от нея толкова, колкото прецени.
Мъдростта е в липсата на движение и в потока от движения.
Мъдростта се вижда в очите, но и в усмивката, в топлотата на прегръдката и в сърцето, което като радиостанция излъчва вълни към всички наоколо.
Мъдростта няма възраст, тя не зависи от пари и образование.
Всеки човек носи голяма мъдрост в себе си без дори да подозира.

Мъдростта не се обижда, тя ходи боса и усеща земята под стъпалата си, тя се усмихва по детски и в издълбаните бразди по лицето и можеш да прочетеш всички минали спомени, които са я изградили, тя прегръща сърдечно, говори от сърцето и когато не си готов да я послушаш ще ти се изплези насреща и ще те погледне игриво с очи.
Мъдростта е миг на докосване на една душа до друга!
Благодаря ти, че сподели този миг с мен.