Възможно ли е да изживееш целия си живот все едно си на почивка?
Преди месец заедно с моя приятел отидохме за един уикенд на почивка в Родопите. Докато минавахме по виещите се пътища покрай язовир Въча, погледът ми се пълнеше с красиви гледки, душата ми преливаше от благодарност, че подобно красиво и заредено с енергия място е именно в България и имам възможността да го видя, имах чувството, че съм в приказка.
Дните минаха неусетно и толкова зареждащо и приятно, че не ми се тръгваше обратно към София.
Съвсем накрая, загледана през прозореца, докато пътувахме на обратно, се замислих…
Ах, как ми се иска целия си живот да изживея все едно съм на почивка…
Дали е възможно това?
Свикнали сме да отиваме на почивка за два дни, седмица, може би месец или няколко месеца и после обратно се връщаме .. Къде се връщаме? Как продължава ежедневието ни? Тук всеки един може за себе си да направи равносметката, но всеизвестен факт е, че 90% от хората, когато отидат на почивка, правят това, което обикновено не правят, през останалата част от ежедневието си.
Ето за какво си мислех, докато наблюдавах красотите през прозореца на колата докато се връщахме, мислех си за тази си почивка и общото с всички дотогавашни мои почивки и екскурзии:
- По време на ваканция и почивка съм много по-спокойна и отпусната
Тръгвам точно с такава нагласа – “вече съм в отпуска” или “вече ми започва почивката”. Движа се, говоря и действам в пъти по-спокойно и отпуснато, отколкото в обичайното си ежедневие в големия град.
2. Сама търся повече тишината и спокойствието
Обикновено търсим къща за гости или малък хотел, където нощем е тихо, прохладно и можем да отпочинен пълноценно без светлини, шумове, тропания и други подобни.
Чувствам как от година на година все повече ме зове селото, уединението с мислите и вътрешния ми свят, пред шума от коли и мотори на града, пред замърсения въздух и нарастващата горещина, защото вече почти всичко е бетонено, почти не остана зеленинка, за да пази сянка.
3. Щастлива съм. Приемам това време като награда или подарък
Инстиктивно приемам тези дни от почивката си като награда за останалите дни на осилена работа, като подарък за мен самата. Ценя ги, защото съм заделяла пари през годината за тази почивка и тя ми е скъпа, не само заради парите, съвсем не, а по-скоро заради целогодишното ми желание и настройване, че ще дойде този ден от годината, когато ще замина и няма да работя за няколко дни.
4. Повече се смея и шегувам
Спокойствието, пълноценния сън и чувството, че съм в почивка, ме подтикват и по-често да се смея и шегувам. Като цяло ми е по-лесно да приемам случващото се с усмивка и по-леко от обикновено.
5. Повече експериментирам с храните и се наслаждавам като цяло на храната
Храня се бавно, опитвам нови ястия, експериментирам. Храня се още по-разнообразно от преди, защото искам да опитам и от това, и от онова.
6. Любопитно ми е да разглеждам. Експеримнирам и с пътищата, по които ще минем и местата, които ще посетим.
Любопитно ми е да разглеждам в района, да посещавам нови места, които не съм виждала преди или съм виждала, но отдавна. Наблядавам с интерес, с отворено съзнание. Благодарна съм за това, което откривам, благодарна съм за всеки един момент, загребвам с пълни шепи всички усещания, които ми дават подобни обиколки.
Минавам по нови пътища, посещавам нови места, влизам в пещери, изкачвам хълмове. По-склонна съм да експериментирам и дори да направя нещо, от което принципно би ме било страх.
7. Радвам се и се изненадвам на всичко като дете
Радвам се на пеперудите, на зеленината, на гледките, които се появяват. Изненадвам се приятно от всичко, дори от дребното.
8. Оставила съм компютри и телефони на заден план. Максимално се стремя да присъствам в настоящия момент
В нашето силно технологично развито общество е наистина предизвикателство да останем за няколко дни или дори повече от седмица без телефона си, без лаптоп, но реално колкото повече време прекарвах без тези технически срества, толкова повече детайли забелязвах около себе си и в себе си, във вътрешния си свят.
Какво ми даде оставянето на телефона ми настрани? Даде ми повече осъзнатост и преоткриване на мен самата, повече топлота и близост с близките за мен хора, повече наблюдателност за красотата, която ме заобикаля.
9. Мисля ден за ден
Не правя планове за напред, нито мисля за след почивката, нито мисля за задълженията, които имам. Изпразвам съзнанието си при заминаване и прекарвам почивката с гъвкави планове, без да насилвам, че нещо трябва да се случи задължително точно днес. Какво има една мъдра приказка “Каквото дойде е добре дошло”.
10. Благодарна съм
Вечер заспивам с усмивка и благодарност на устните си. Благодарна съм за въздуха, който дишам, за очите, с които гледам тези красоти, за природата, за човека до себе си… Минутите преди да заспя използвам, за да благодаря мислено /и доста често дори шепнешком/ на Бог, Вселената и всички висши сили, за бсички благини, изпълващи живота ми.
11. Намирам вдъхновение
Има една приказка, че “Когато си вътре в нещата, твоят взор се замъглява, а когато се отдръпнеш мялко и погледнеш от друг ъгъл, ти се разкриват нови пътища за действие.” Вярвам в това. Вдъхновението е като огъня има нужда от движение, от въздух, от свобода, за да се разгори. Често по време на такива пътувания в ума ми се появяват къртини и идеи, които с вълнение искам да реализирам след това.
12. По-лесно се запознавам и общувам с нови, непознати преди това за мен хора
Толкова много познанства и приятелства имам, започнали именно така.
13. По-често съм навън на въздух, вместо вътре, затворена между четири стени
Да бъда навън на въздух просто ме притегля силно, като повик на душата ми и трудно издържам затворена вътре.
14. Обръщам много повече време на себе си
Времето за себе си и най-вече грижата за себе си могат имат много и различни измерения, като например масаж за тялото, сън, да направя някоя нова практика, да си водя дневник и т.н.
15. След вечеря се разхождам
Това ми е едно от любимите неща и се оказа, че именно тези разходки, които са прохладни, често романтични, лежерни и изпъстрени със смях, са една от причините да отслабвам по време на почивките, вместо да напълнявам.
Този списък мога да продължа и още. Мисълта ми е, че щом правим това по време на годишната си отпуска, то ние го можем. Можем да го постигнем и през останалата година! Можем да си подарим – тази вътрешна настройка, този баланс в емоциите, този душевен комфорт, радостта от живота, благодарността, любопитството, минаването по нови маршрути и т.н.Всичко това е постижимо и възможно, а тогава защо не го правим? Защо не организираме ежедневието си като целогодишна почивка?
През ума ми още тогава започнаха да се изреждат въпроси:
Защо не си позволявам сама на себе си това?
Защо не предприемам действия в тази посока?
Харесва ли ми като цяло ежедневието ми? И какво бих искала да променя в него?
А как конкретно мога да го променя? С какви конкретни действия?
Как би изглеждал един мой перфектен ден? Мога ли да го опиша максимално конкретно?
Ще се радвам да споделиш с мен и своето мнение по въпроса. Какво ти харесва най-много в почивките ти, което по една или друга причина отсъства от обичайното ти ежедневие? Как според теб, можеш да добавиш повече щастие и свежест в ежедневието си?
С любов и уважение,
Михаела
