Имало едно време една планета с име Ананас. Името много точно пасвало на тази планета, тъй като тя се стремяла да обедини своите жители в едно цяло – НАС, но уви, това някак не и се получавало.
Всеки отделен жител на тази планета се наричал Анамен, отново поради това, че най-често изричаната фраза от това същество била именно тази – А на мен?
Как живеели тези същества?
Всеки от тях живеел в собственото си ограничено пространство /апартамент, къща и т.н./ като за него било важно единствено какви удобства и екстри има това пространство. Колкото по-модерно, лъскаво и наблъскано с различни джаджи било това пространство, толкова по-значим и ценен се чувствал Анамена.
За него нямало голямо значение дали светът около него се руши, тъй като винаги можел да си влезе вкъщи и да заключи вратата, правейки се за всички останали, че всъщност го няма.
Едно от хобитата на Анамена било да купува още и още все по-нови, модерни, скъпи и лъскави за него предмети, напълвайки своето лично пространство, защото това му помагало да чувства и живота си също толкова пълен и важен.
В основата на мисленето на Анамена било да си създаде максимално удобство
в своето лично пространство.
Друго важно за Анамените било освен да им е удобно, също така да им е и максимално лесно.
1. Ето защо те изхвърляли боклука си през прозореца, за да не им се налага да слизат по стъпалата.
2. Взимали еднократки пластмасови торбички, в които всеки път, дори за
пакетче солети, да поставят покупката си.
3. Те изхвърляли в движение през прозореца от колата си своите отпадаци, за да не им се налага да спират, слизат и да ги изхвърлят в кошчето.
4. Също така те не изхъвряли боклука си разделно, това само би ги затруднило, ето защо дори не се и опитвали да запомнят в кой контейнер какво да изхвърлят. Също така изхвърляли боклука си в най-близкия възможен контейнер за тях и дори не се зачитали в големите букви върху него, оказващи точно какви отпадаци трябва да се поставят във вътрешността му. Четенето само би ги затруднило, докато хвърлянето от разстояние на боклука им отнемало секунди.
5. Прекъсвали връзки помежду си по възможно най-лесните начини и дори се състезавали в това кой ще е най-леконичен– като спирали да си отговарят на обажданията или си изпращали кратки съобщения, разбира се sms-те били рядкост, тъй като те изисквали пари, а това не се харесвало на Анамените.
6. Те пресичали, където им е най-лесно и достъпно, нищо, че пешеходната пътека била на около две крачки от тях.
7. Изсичали дърветата, които били най-близко до жилището им, защото така им било удобно и по-лесно.
8. Отивали на работа, но само се правели че работят и не влагали много от своята енергия в това. За тях светът и хората били достатъчно лоши с тях, така че нямало
причина те да влагат усърдие в нещо, в което не вярват и не им е приятно.
9. Предимно се оплаквали вместо да действат, тъй като това било по-лесно за тях.
10. На Анамените им харесвало много да оставят колата си да се руши – да ръждясва, скърца и бучи, зареждали я с най-гадното гориво и масло, защото така за тях било по-лесно, а и евтино и по този начин,изпускайки черен дим след себе си, бучейки невъобразимо те се придвижвали с бърза скорост към работа. Обикновено, шофирайки бързо към работа, те не спазвали правилата за движение, защото така за тях било по-лесно, а и лесно можели да отговорят – “А на мен така ми харесва! ”. Когато ги спирала полиция, те вежливо изваждали най-малката сума, която могат да отделят и я бутвали дискретно в ръката на катаджията, тъй като това било далеч по-лесно, отколкото да плащат големи глоби или повторно да преминат шофьорските изпити.
11. Когато пиели алкохол, Анамените редовно се качвали в собствения си автомобил към вкъщи, тъй като отново това им спестявало много – да ходят пак да си вземат колата, да си повикат друг шофьор, а може би дори и такси, което ще им вземе пари.
И ако си мислиш вече, че Анамените са бедни същества, то съвсем не си на прав път, тъй като те са изклучително богати, дори сами не знаят колко богати са всъщност, но една от особеностите им е, че не обичат да дават пари. Ако могат да дават възможно по-малко от себе си /време, пари, енергия/, а да получават възможно повече от същото, то това е златната среда за Анамена. Там той се чувства цар.
Да, това е и втората важна черта на Анамените – да не преценяват добре в какво да вложат своите най-ценни ресурси /пари, време и енергия/.
Анамена може да си купи кола за хиляди и милиони дори, но ще слезе от нея по джапанки и парцали на гърба си.
Или може да има най-луксозната къща, с най-луксозната кола, личен шофьор, камери и т.н., но с подчинените си ще се държи като с роби и ще им плаща колкото пари за семки.
Всичко това е поради различните ценности на Анамените.
Анамените влагат своите ресурси само в това, което за тях е ценно и им е изключително трудно /дори бих казала невъзможно/ да погледнат на ситуацията от друга страна.
Те могат да дават изключително много пари за нещо, което няма да ги направи по-щастливи, здрави и удовлетворени в дългосрочен план, а когато срещнат истински важна кауза, да подминат и да кажат своята златна реплика – “А на мен не ме
интересува! ”
Интересно е да се отбележи, че на планетата “А-на-нас” всеки един Анамен живее в собствена капсулована сферичка, от която не знае, а и не иска да знае какво се случва навън. Всичко което се случва отвън, извън тази сфера е сведено в графа “Анамен не ме интересува!” и “Анамен това не ми е работа!” и “Анамен това не ме дразни, пречи и т.н.”, което окончателно прекъсва разговора, защото Анамена бързо си тръгва в този момент и се затваря в своята сферичка.
Например, ако стане пожар в блок и този пожар не засегне апартамента на Анамена, той ще остане в него до последно, няма да предупреди никого, няма да звънне на пожарната, тъй като това все още не го засяга и също така няма да се включи помагайки в ремонта на другите или дори в ремонтирането на общите части на този апартамент.
Друг пример, ако Анаменът премине покрай някоя уличка, в която жена бива бита или
изнасилвана, той просто бързо ще премине, устно или мислено ще обвини живота,
държавата, тези хора и още за който се сети, и ще се прибере на защитено вкъщи, предупреждавайки собствените си деца да избягват тази улица.
Защо?
Защото така за него е по-лесно, безопасно и му спестява от ценните за него ресурси. Колкото по-малко мисли и/ или действа Анамена, толкова по-щастлив и спокоен е той в своя свят.
Мотото му е “Остави ме да бъда такъв, какъвто съм и не ми пречи за това.” Това свое мото той с особено гордост споделя с всички, хем като хвалба, хем и като предупреждение.
Да, всичко, което се случва на планетата, с другите Анамени и като цяло с Вселената, в която пребивава планетата Ананас, не е важно за Анамена. Можеш да го чуеш да казва “Това не ме засяга! Не е моя работа! Те да се оправят! ”
Познаваш ли случайно и ти такъв Анамен?
Сподели тази статия със своите приятели, нека достигне и пробуди възможно повече хора.
Втора част от историята можеш да прочетеш от ТУК!
