Първата част на историята можеш да прочетеш от ТУК!
Ето и обещаното продължение на историята за планетата Ананас и за нейните обитатели Анамените:
Друго, което е важно да се знае за Анамените, е че те са специалисти в бягането от отговорност и също така в прехвърлянето на отговорността. Действат като единици и не се замислят много за цялото. Споделям няколко примера за това:
1. Ако Анамена блъсне дете на улицата, продължава да си кара бързо и изчезва от мястото на престъплението. Разбира се, че няма да извика линейка, нали ще го разпознаят така и животът му ще стане сложен, а той иска той да е максимално лесен.
2. Под блока му правят дискотека и до 3 часа през нощта музиката е толкова силна, че нормален човек от друга планета не би могъл да заспи. Какво прави Анамена? Премества се в стая, от която няма да чува шума. Затваря всички свои прозорци. Пуска си климатика, за да му “влиза въздух”. Няма да вземе мерки, тъй като “те не са ми в къщата”. Всичко, което е извън “къщата му” е и извън неговите отговорности.
3. Събират се пари за ремонт на покрива в блока. Този покрив не е директно над Анамена, тъй като той е на по-долен етаж. Той все още не вижда с какво точно това го засяга, не дава пари, стои затворен в апартамента си, без да отваря.
4. Той спира колата си пред магазина, от който пазарува в 1 часа през нощта и усилва музиката си докрая, дори започва и да си припява. За него е важно, че той е щастлив и леко пиян и това му създава усещането, че реално не е напускал доскотеката, а тя е винаги с него. Какво значение има, че в блока над магазина има малки деца или изобщо хора, които може би спят? Важното е, че на него не му се спи и му е весело.
5. Когато Анамена се раздели със своя партньор, той обвинява за абсолютно всичко своя партньор, тъй като така е малко по-малко болезнено и лесно за него. Когато другият е напълно черен, той може да се почувства жертвата в ситуацията и съответно бял.
Този списък с примери, може да бъде продължен много, дори бих казала, че е безкраен.
На Анамена редовно някой друг му е виновен, ако случайно му се появи неудобство в живота.
Той е много добър оратор, може с часове да плюе и говори пред и зад гърба на някого. Изрича големи и силни думи, които е научил от телевизията, макар че има и мълчаливи Анамени, които пък си мълчат за всичко и душичката им е толкова мъничка, че те едва прошепват някоя тиха думичка на недоволство, преди да се шмугнат в хралупата си.
Анамените рядко създават приятелства, а ако създадът приятелство то често е ориентирано към ползата, която могат да имат от този човек:
1. Той да ги изслуша.
2. Да им помогне.
3. Да дойде да им направи услуга.
4. Да им даде пари на заем.
5. Да гледа децата му, докато Анамена е на почивка с мъжа/ жената си.
6. Да му полива цветята или да се грижи за домашното му животно.
7. И ако е истински приятел, да не иска нищо в замяна. Защото в кодекса на Анамена е записано “истинският приятел дава от сърце, без да иска нищо в замяна, иначе не ми е никакъв приятел” и съответно бива избягван и повече не му се вдига телефона.
Анамените са безполови същества. Те трудно могат да бъдат причислени към конкретен пол дори и да носят отличителни за това дрехи. Често Анамен с полови характеристики на жена се държи като мъж или Анамен с полови характеристики на мъж се държи като жена. Това обърква и самите Анамени, но пък тъй като тях ги тегли към лесното и удобното, те са намерили начин да съжителстват заедно:
1. Не си говорят особено често и се опознават на около 2-3 %. В 99,9% от случаите не се опознават напълно.
2. Живеят отделно / в отделни легла, стаи, дори жилища/.
3. Заедно са докато им е удобно да са заедно. Ако един от Анамените пречи много на другият Анамен те бързо приключват тази връзка и се разделят.
4. Разделят финансите си на принципа “всеки си купува сам на себе си, каквото иска” или на принципа “давам ти пари, но получавам нещо от теб – секс, готвене и т.н.”
5. Те почти не се чуват, не си правят “излишни” жестове на внимание.
6. Всеки от тях има своето хоби, интереси и си се занимава, без да пречи на другия.
7. Може да си изневеряват, но не си го казват, защото така ще стане сложно и емоционално, а те искат да си го спестят.
8. Знаят, че другият ще бъде с тях с причина, защото те самите са такива и разбират това- ето защо бързат да създадът причина поне първоначално, за да “слепят” съюза. Примерни причини са закупуване заедно на жилище, брак, дете, взимане на домашен любимец.
Така дори когато се чувстват леко зле един с друг, но все още могат да търпят, те имат удобно извинение да не правят нищо, поне докато неудобството не стане нетърпимо.
9. Често се унижават един друг, понякога един пред друг споделят това, понякога зад гърба си. За тях другият е също толкова значим и заменим, колкото дивана в хола.
10. Когато остареят, тялото им се промени, побелеят или под друга форма се променят, по-водещият, разбирайте богат и с възможности Анамен, постъпва с по-зависимият Анамен, както би постъпил с остарелия си, счупен диван – изхвърля го на буклука и си взима по-млад, лъскав, модерен и, разбира се, нов.
Живеейки на планетата А -на-нас, Анамените се чувстват привидно доволни и щастливи, но самите те не осъзнават, че всичко, което дочуват или дори виждат, че се случва около тях и в много случаи благодарение на техните действия, всъщност ги засяга.
Те не осъзнават, че дори да не виждат обективно все още това, те вредят на себе си.
Те не осъзнават, че заради пожарът в Амазонка, те няма да имат въздух за дишане и могат да умрат бавно и болезнено в някакъв момент – без качествена храна или от рак на дихателните пътища или по друг начин.
Те не виждат връзката, все още ..
Те не осъзнават все още, че живееки сами за себе си, дълбоко вътре в своите недра се чувстват самотни, изплашени, необичани, отделени от цялото, от групата.
Те не осъзнават колко бедни са всъщност на здраве, пълноценност и смисъл, пред богатството от коли, къщи и пари, което показват пред другите.
Колкото по-показни са те, толкото повече се опитват да компенсират тази липса, за която дори не искат и да мислят.
Анамените ежедневно се самоунищожават в своята глупост, тесногръдие и ограниченост. Те загиват всеки ден, карайки бързо, своя амортизиран автомобил. Те загиват всеки ден, приемайки по въздух, почва и вода от същата тази пластмаса, която така спокойно хвърлят навсякъде.
Те умират в самота, в изолация, в собствените си луксозни апартаменти и никой няма да ги потърси, защото живеят в свят на други Анамени, затворени в собствените си пашкули, които не биха звъннали на линейка или полиция, за да помогнат, защото “Анамен това не ми е работа и не ме засяга”. Анамените умират, изчезват от лицето на тази планета бавно и мъчително, разрушавайки заедно със своята вътрешна разруха всички блага, които планетата им дава, убивайки животните и като цяло живота на тази планета, замърсявайки, вредейки.
Но Анамените все пак смътно сякаш усещат това, ето защо влагат в отчаян опит нещо да променят, всичките си пари в космически кораби и търсене на друга планета, на която могат да се заселят. За тях отново е трудно да преценят в какво ще бъде най-подходящо и ефективно да вложат енергията си. Защото ако вложат дори половината на своите средства и енергия в планетата, която обитават сега и се погрижат за нея, няма да им бъде нужно да сменят планетата.
Но те вече толкова са свикнали – когато нещо се руши да го сменят, че мозакът им не възприема тази алтернатива. Когато нещо се счупи, ти го изхвърляш и си взимаш ново! – така си мислят те и съответно, по-добре нова по-модерна и лъскава планета, от старата такава.
Докато всеки един от Анамените не осъзнае, че е част от нещо много по-голямо от него, в което с всяко свое дори малко действие той влияе, той няма шанс да стане част от анаНАС / НИЕ. Той завинаги ще си остане малка точица в общото поле, откъсната, самотна, уязвима, слаба, умираща, освобождаваща място за нещо по-добро.
Моля те, Анамене, погрижи се за своята планета. Тя има нужда от теб! Другите също имат нужда от теб! Направи нещо! Направи нещо смислено и конструктивно още сега! Ти го можеш!
Намали консумацията си! Оцени това, което вече имаш налично! Използвай това, което имаш налично!
Защото точно сега по начина, по който живееш, ти се самоунищожаваш и унищожаваш шанса за пълноценен живот на своите деца и внуци.
Вместо А на МЕН порасни в А на НАС.
Бъди част от цялото. Сигурна съм, че ще ти хареса, защото тогава смисълът на живота ти и чувството за вътрешна пълнота и значимост са ти гарантирани.
